Срещи с гледки по северния бряг
Има необяснима притегателна сила във всеки бряг. Може би го усещам така, защото не съм родена до морето, но чувстовото там винаги се асоциира с бягство от реалността. Неслучайно можеш да се сблъскаш с толкова хубави разсмисли по тази тема. Морето определено те предразполага да се поспреш, да му се полюбуваш, да съзерцаваш и да се откъснеш в своите си мисли, да си починеш малко и да се усмихнеш.
Нашето пътешествие бързо го решихме - организирахме се малко и хайде към морето! Нощувахме в Каварна, защото локацията беше удобна спрямо набелязаните места. Стори ми се тъжно градче, беше доста пусто, което предполагам се дължеше на факта, че сезонът не беше започнал.
Първата набелязана дестинация беше Дуранкулак - последното село на Българското Черноморие преди северната граница. Задължително вметвам, че пътят по тези места е уникален и завладяващ - безкрайни зелени полета, огромен вятърен парк и разбира се... море :)
Месността около Дуранкулак е защитена зона, красиво е и изключително приятно за разходка. Вървяхме по малък черен път - от едната ни страна езерото с неговите папури, тревички и зеленина, а от другата ни пясъчните дюни - чуден контраст. Прелитаха ята птици, тревичките шумуляха, насекомите жужаха... Прокрадна се едно усещане за малък свят, който е така необезпокояван и мирен.
Като се наситихме на тази чуднотия продължихме със своя път към Езерец, а там приятно се изненадахме. Това е едно местенце, никак популярно и съответно почти недокоснато от човешка ръка. Много красиво, диво, запазило природата и очарованието си. Който обича да къмпингува ще оцени високо месността.
Следващата дестинация беше не толкова безизвестното Тюленово. Имахме голямо желание да отидем, бяхме виждали не малко снимки. Дори и преди старта на летния сезон имаше доста туристи и предполагам, че лятото е все така. Разбира се това не попречи на разходката и усещанията. Страховито беше чувството, вървейки и наблюдавайки силата, с която се разбиваха вълните. Арката беше толкова необяснима, вдъхновяваща, красива и по някакъв начин чаровно зловеща.
Мисля си, че по изгрев това място ще е особено вълнуващо. Оставям си тази мисъл тук с надеждата, че ще имам възможност да го посетя отново.
Продължихме със своето пътешествие към Шабла. Там се намира фарът на нос Шабла, който е най-високият и старият в България. Полюбувахме се малко на околността и се отправихме към заветната си цел - плажа. Смело вписвам, че оставих част от сърцето си по тамошните плажове. Широки ивици, зеленина, скалички, дивотия - какво повече му трябва на човек. Излишно е да подчертвам, че непременно ще посетя отново.
Последната ни спирка в тези 4 прекрасни дни беше археологически резерват "Яйлата", който се намира близо до Камен бряг. Нямахме идея какво ни очаква, само се надявахме да не ни коста много време, тъй като доста бяхме напреднали в деня. Споделям, че пристигайки на мястото и виждайки околността е трудно да си представиш какво точно те очаква.
Минахме входа и продължихме по пътека, която водеше до нещо като тераса. Стигайки до нея - изненада! Гледката спираше дъха. Обиколихме резервата, беше доста приятна разходка - видяхме пещерните домове и се полюбувахме за последно на силата на морето.
България е пълна с прекрасни кътчета. Пътувай смело, споделяй видяното и пази красотата й.