Прекарах в шотландските Хайлендс 7 незабравими дни, обхождайки едни от най-яките места, които ме оставиха без дъх и ме поразиха с приказните си пейзажи. През по-голямата част от времето опознавах остров Скай, известен още като "Облачният остров" или "Мъгливият остров". Несъмнено това малко късче земя е събрало в себе си духа на природните стихии.

Още с навлизането в острова панорамният път разкриваше изумителни гледки. Пред очите си виждах масив от високи, назъбени скални образувания, които сякаш пронизваха земята. Наоколо се ширеха зелени долини и овални хълмове. Всичко това постепенно се изменяше и преминаваше в измумително крайбрежие, тихи заливи и китни селца.

Най-забележителната местност, която посетих беше Куиранг (Quiraing) — мистична, сюреалистична и преди всичко призрачно красива.

Името Quiraing идва от староскандинавския „Kví Rand“, което означава „кръгла гънка“. Говори се, че жителите на района криели добитъка си в гънките от вилнеещите скандинавски нашественици.

Областта се е образувала от огромно свлачище, което е създавано в продължение на милиони години. Районът от 8,5 километра все още е активен и се мести с няколко сантиметра всяка година, поради което се налагат и ежегодни ремонти на пътя. И все пак си мисля, че този пейзаж би оправдал всяко усилие. Когато оставих колата и се изкачих на една височина, гледката ме остави без дъх — зелените хребети преливаха в морски картини, а между тях се гушеха криви пътечки и малки езера. Беше толкова сюреалистично, че сякаш имах усещането, че всичко това те води някъде там към края на света.

Истински омагьосващо — бих го описала като необходимата доза красота за очите, която захранва душата и излиза извън пределите на въображението.

П.П.: Само внимавай да не се отклониш твърде близо до ръба ツ

Каквото и да се напише за Рим, все ще е малко или вече ще е казано. Този град е история, детайл, клише... Град, който притежава всичко – изкуство, велики владетели, папата, изобилие от вкусове и какво ли още не. Град, на който да се отдадеш с цялото си същество, да опиташ всички удоволствия, да усетиш с всичките си сетива.

Рим е един от най-величествените и романтични градове на всички времена. Изкусна смесица от забележителности, ароматно вино, перфектно капучино, неповторимо джелато и... шумен живот. Наоколо е дива плетеница от прелитащи веспи, дезориантирани туристи, забързани граждани, улични музиканти, целуващите се двойки, звън на чаши, весела глъчка и още, и още...

Беше ми първото посещение на града и бях малко предубедена от всичко изслушано за това място. Много са клишетата и много е изписано, но е истина – Рим е люлка на цивилизацията, това е вечният град и несъмнено те кара да се влюбиш до полуда. Нещо вълшебно се движи във въздуха. Не знам дали е от величествеността, която излъчва всичко наоколо или е нещо в атмосферата, но просто се чувстваш магнетично привлечен и не ти пречат нито навалиците, нито буклуците наоколо, нито цялото това клише. Просто искаш да опиташ от всичко.

Искаш да стъпваш по следите на великите дела, искаш да напълниш очите си със заобикалящата те среда, да попиеш всеки детайл и да прибереш видяното на сигурно в сърцето си.

В Рим можеш да правиш, каквото ти е на душа и все няма да си си изгубил времето.

Можеш да обикаляш по забелжителностите и хич да не ти пука от всички други, които са решили да правят същото.

Да разглеждаш Ватиканските музеи, което би могло да ти отнеме цял ден.

Да се любуваш на великите художници в галериите и отдъхнеш на Испанските стълби или в парка около вила Боргезе.

Да се наслаждаваш на вкусната храната и ароматното вино в разкошните ресторантчета.

Да хапваш неповторимо джелато, докато отдъхваш до прочутия фонтан Де Триви.

Да бродиш безцелно, защото сам по себе си Рим с улиците, сградите и площадите си представлява архитектурно-историческа забележителност.

И какво по-хубаво да се опиташ да се загубиш няколко пъти и накрая евентуално да се преотктиеш :)

Рим не може да бъде разказан нито с думи, нито със снимки. Рим трябва да се изживее.

Кьолн (Köln) е четвъртият по големина град в Германия. Разположен е на двата бряга на река Рейн и може да се каже, че е богат по немски и добре оргазиниран. Градът е голям образователен център, с разнородно обитание и вероятно заради това събира в себе си нетипично топло излъчване.

Негов символ е Кьолнската катедрала, която е третата по височина в Европа и най-голямата готическа катедрала в Северна Европа. Строителството й продължава близо седем века и ако посещавате Коьлн, е почти задължително да изкачите 533-те стъпала до върха й.

По време на Втората световна война тя претърпява значителни разрушения. Ударена е цели 14 пъти, но кулите ѝ успяват да останат единствените оцелели структури. В късните години на войната те са използвани като лесно разпознаваема навигационна забележителност от съюзническите самолети и това е сред вероятните причини, те да не бъдат напълно разрушени.

През 1996 г. църквата е включена в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО и днес е един от най-известните и запомнящи се символи на средновековната църковна архитектура. Двете й камбанарии се виждат от всяка част на града. Прозорците й са произведение на изкуството и в зависимост от падането на слънчевите лъчи, може да се насладите на причудливи форми и нежни цветове.

Кьолн – крайречният град

По мое мнение най-прекрасната част беше старият град, който се разпростира по протежението на Рейн, в непосредствена близост до Кьолнската катедрала и до римската църква "Св. Мартин". В града са запазени малко стари къщи, но спасените са реставрирани и поддържани. Околността предлага вълшебни тесни улички, множество бирарии и малки занаятчийски работилнички. Разходката тук е задължителна, а защо не и с корабче.

И като споменах бирарии - в града има множество, които препоръчвам да посетите, особено ако и вие като мен обичате тази напитка. Спомяням си, че бях впечатлена от различната атмосфера, която поднасяха и личният стил - някои имаха старинен интериоьр с рицарски доспехи, в други видяхме цели стени, изписани с обяснения за видовете бира, а в трети цели стени с бутилки ;) Градът предлага пълната възможност да се насладите на местното производство и да опитате типичните вкусове. В някои бирарии може да откриете сетове с 4/5 вида и да тествате това, с което могат да ви се похвалят.

В Германия всеки район си има собствен типичен вид от хмеловата напитка. В района на Кьолн това е “Кьолш” (Kölsch) - традиционна светла немска бира.

Коледа ухае на глювайн, на печени наденички, на меденки с канела, на карамел и прясно изпечени хлебчета.

През декември живописният немски крайречен град предлага на гостите си седем романтични коледни базара. Всеки от тях има собствена атмосфера и програма, но където и да отидехме, бяхме обградени от ангели, елфи, фигури на Св. Николаус и на Дядо Коледа.

Представете си следното:

Носи се аромат на греяно вино и печени бадеми, хората се радват на последните за годината приятески раздумки, а светлините наоколо придават омаен чар и правят тези места вълшебни.

В центъра на Стария град беше коледният базар "Домът на гномите" - идиличен, непринуден и с провинциално излъчване. Имаше малки алеи, традиционни работолнички и симпатични колибки.

Истинска наслада ни донесе Стария коледен базар (Heinzels Wintermärchen). Спомям си, че се почувствах като в коледна приказка с красиви кули, джуджета и всевъзможни детайли. Наоколо се носеха сладки аромати и весела атмосфера. Имаше ледена пързалка и съоражения за игра, която наподобява кърлинг и хората май доста се забавляваха, докато я играят.

Другото приятно местенце, на което се отбихме беше Вълшебният коледен базар на Ангелите (Neumarkt), за който разбрахме, че е най-старият коледен базар в града. Тук отново празничната атмосфера беше поднесена с кокетните дървени колибки. Мястото беше обрадено от хиляди светлинки, които го изпълваха със светлина.

Независимо кой от базирите посетите, навсякъде ще откриете качествени продукти, очарователни ръчно изрисувани коледни играчки и изящни сувенири. А неустоимите аромати, които се носят, задължително ще ви провокират да тествате различните вкусотии, които се предлагат.

Не мога да повярвам, че изминаха 3 години от това приключение. На фона на днешните събития, ми е трудно да си представя как решавахме нещо и просто го правихме - без много да му мислим, без много ограничения.

На прага на най-светлия празник ви пожелавам повече такива не много планирани, непринудени и изключително приятни пътешествия.

Топли, уютни, весели празници!

В Шри Ланка има за всекиго по нещо

Преди всичко има красива и разнообразна природа, а също и мили, приветливи хора. Вероятно затова островът е наричан още Перлата на Индийския океан и Страната на усмивките.

Хората там знаят как да живеят простичко без да си дават зор и си заслужава ти също да се отпуснеш, и да се насладиш на преживяването.

На острова имах радостта да прекарам около десет дни - време на полет, свобода и радости.

Страната предлага разнообразен избор от локации за нощувки, като по-голямата част са малки семейни хотели, които обаче могат да се похвалят със завидно красиви и просторни градини. Независимо от бюджета, с който разполагаш, опциите са многообразни и вероятността да откриеш готино място по твой вкус и възможности, е много голяма. :)

Несъмнено нашият фаворит беше една страхотна вила в колониален стил, намираща се близо до Гал (Galle). Беше заобиколена от зеленина и хубава градина. Наоколо скитаха малки маймунки и игуани. Мястото разполагаше с басейн и спираща дъха гледка.

В Шри Ланка можеш да правиш разнообразни неща според личните си предпочитания. Прекрасни плажове с високи палми, кокосови хълмчета, скрити градини и тюркоазена вода са буквално базов пакет.

Нашата група успя без съдействие на туроператор да си организира изобилие от активности.

• Обиколихме невероятно красивите плажове в югозападната част на острова, като началната ни точка беше столицата Colombo и успяхме да стигнем до Dikwella (разстоянието е около 175 км).
• Посетихме една от най-популярните забележителности в Шри Ланка - прочутия мост с деветте арки, който се намира между жп гарите Ella и Demodara.
• Направихме си гореща разходка, изкачвайки петия по височина връх – Sri Pada/Adam's Peak, който е обект на значим религиозен култ, а като туристическа атракция е уникално красив.
• Направихме малка обиколка в чаена плантация, където научихме повече за процеса, вкусовете и видовете чай.
• Отделихме си и един ден за сафари, което беше много яко изживяване - възможността да се доближиш до животните в реалната им среда без да чувстваш, че нарушаваш спокойствието им, определено си заслужава.

Търпението е всичко

Местните са изключително спокойни и малко хаотични. Обслужването в заведенията се случва на бавни обороти - бързо идват да ти споделят днешните специалитети, но забравят да донесат меню, а когато го поискаш е много вероятно да дадат едно за цялата маса. :)) След като стигнеш до поръчка е напълно нормално да си чакаш храната в рамките на час, а и сметката също. От друга страна се усмихват топло и така невинно, и храната е толкова вкусна, че бързо забравяш всякакво раздразнение.

Кухнята задължително трябва да се пробва. Типични са кърито и морските дарове. Храната винаги е прясно сготвена, което обяснява и защо отнема повече време. Плодовете са много сладки и свежи. Все пак ако не си падаш по морските деликатеси, силните подправки и екзотичните експерименти, то почти навсякъде се предлагат пица, паста и бургери. В групата си имахме любители на пържените картофки, които бяха твърдо решени да ги опитат във всяко едно заведение и с изненада открихме, че порция картофки и стек от риба тон могат да споделят една цена.

Обиколката на тази скромно развита страна ще ти се стори малко мудна. Независимо, че инфраструктурата се подобрява и има разнообразни опции за транспорт, то самото пътуване се случва доста бавно. От друга страна след ден/два прекарани там ще се радваш, че никой не вдига висока скорост, защото в действителност карат като луди и само местните се справят добре в този трафик. Хубаво е, че колкото и диво да се движат, успяват да се пазят и да реагират навременно. Особена атракция са местните автобуси, които са шарени, раздрънкани и претъпкани с хора, които в повечето случаи висят по прозорците и вратите. Противно на очакваното - техните маневри са сред най-непредвидимите.

Ние избрахме да наемем малък бус с гид и шофьор, което от личните си наблюдения мога да кажа, че беше най-доброто решение. От една страна спестихме време, а от друга се възползвахме от техните съвети и насоки.

Може би едно от задължителните неща, които трява да се направят в Sri Lanka, е пътуването с влак. Страната се гордее с железопътния си транспорт и тъй като се минава през много красиви места, това несъмнено попада в графата с туристическите атракции. По препоръка на нашия гид си направихме предварителна резервация и хванахме влака от Ella посока Colombo за 3-4 спирки, които по негови думи покриваха най-живописната част от маршрута. Пътувахме в рамките на около два часа и половина (за сравнение целият маршрут се равнява на около девет часа) и несъмнено се насладихме на огромни чаени плантации и невероятни гледки.

Посети го този остров

Ако има нещо, заради което на сто процента си заслужава да отидеш, то това е природата - изключително запазена, дива и разнообразна. Шри Ланка е малко бижу, което остава в сърцето със своята неподправеност в съществуването и възприятието на света, глътка чист въздух за съзнанието и духа.

За мен това беше първото пътуване извън пределите на Европа. Сблъсъкът с различната култура беше екзотичен, образователен и ценен. Тъй като видях само едната част на острова, си пожелавам да се върна и кой знае – може следващия път да пътуваме заедно :)

Малко полезна информация:

• Шри Ланка е тропическа островна държава и има два сезона – сух и влажен, които се влияят от два типа мусонни ветрове. Най-подходящото време за посещение на планините и югозападния бряг на острова е периодът от декември до март. Месеците между април и септември са най-удачни за пътуване по източното крайбрежие.
• Не всички се справят добре с английския език, но като цяло може да се разберете. Хората са усмихнати, мили и готови да съдействат.
• Местната валута е Шриланкийска рупия, почти навсякъде се приемат и долари, но все пак е по-изгодно да разпогаш с техните пари. В повечето градчета има супермаркети, в които може да се плаща с карта, но масово се пазарува в брой.
• В някои заведения можеш да консумираш алкохол, а също и да го закупуваш от специализирани магазини (които имат решетки и това ги прави особено атрактивни :)). Имат местно производство на бира и кокосов арак, който наподобява нашата ракия.
• Почти навсякъде можеш да си закупиш вкусни фрешове и King Coconut (Кралски кокос), който се среща само в Шри Ланка и е изключително освежаващ.
• При пътуване с влак е по-добре да си направиш предварителна резервация онлайн.
• По времето, когато ние пътувахме, нямаше изисквания за специални ваксини преди влизане в страната.

Обичам да пътувам и изучавам, и винаги запазвам по късче в сърцето си от всяко място. Казвам си, че с удоволствие бих се върнала някъде, но нека първо посетя местата, на които не съм била, пък после ще повторям. И ето, че дойде пътешествието, което ме докосна, както никое друго - Прага, Златна Прага. Това място е вълшебство и съм готова да тръгна веднага, само някой да даде знак!

Градът е смятан за един от най-красивите в света. Той е най-големият в Чехия и е негова столица. Разположен е на река Вълтава, има многообразна архитектура от различни периоди, която е съхранена в красивите сгради и криволичещите улички към извесните исторически забележителности - Карловският мост, Староместкият площад, замъкът Пражки Храд и други.

Бира, козуначета и други благини

С моя приятел посетихме Прага миналата есен. Спряхме се на малък, симпатичен хотел, който се намираше на около 40 минути пешеходно разстояние от забележителностите в града и предлагаше удобни трамвайни линии в непосредствена близост. В хотела ни посрещна лъчезарно момиче с карта на града, в която усложливо ни отбеляза различни заведения и места, които да посетим.

В Прага е претъпкано с туристи, но това не бива да пречи и на най-интровертните души (каквато е и моя милост). Повечето хора се струпват при големите забележителности и в мига, в който се шмугнеш в съседна пресечка, тълпата изчезва. Многобройните криволичещи улички, предлагат уединение и красива архитектура, както и страхотна бира. Момичето от хотела ни увери, че всеки уважаващ се местен не би дал повече от 30 крони за бира - все пак ако има нещо, което си имат в изобилие, то това е бирата. А ние като сериозни ценители се възполвахме максимално от тази благина.

След една хубава напитка е уместно да си подсладиш и да опиташ козуначените коминчета, които можеш да откриеш със сладолед, шоколад, плодове и какво ли не. Най-ненаситните души могат да посетят музея на шоколада, както и да се насладят на желираните бонбони, които често се срещат в града. За по-артистичните вкусове се предлага "Зелена самодива" - ликьор, по-известен като абсент. Той е особено популярен в чешката столица и се сервира в специализирани абсент-барове.

Изкуството на всяка крачка

Градът предлага разнообразни възможности за отдих и туризъм. Докато се движиш по улиците отвсякъде изникват красиви сгради, статуи и паметници на културата. Дори и да не разполагаш с достатъчно време за обиколка на музеи и галерии, то можеш да си сигурен, че в Прага изкуството и историята те съпътстват на всяка крачка.

Една от интересните забележителности, на която можеш да се натъкнеш е скулптурата на "Висящият човек", творение на противоречивия артист Давид Черни. Тя изобразява родения в Чехия психиатър и баща на психоанализата – Зигмунд Фройд, висящ от пилон. Скулптурата символизира висините, които интелектуалците са достигнали през миналия век. Когата творбата е била забелязана, веднага е изивикана полиция, тъй като е много реалистична.

Друга интересна находка е въртящата се глава на Франц Кафка, отново произведение на Давид Черни. Тази скулптура представялва огромен огледален бюст, който се състои от 42 независимо задвижвани слоя от неръждаема стомана. Олицетворява измъчената личност на Кафка, както и съмнението в себе си, което е съпътставало целия му живот.

Обикаляйки улиците можеш да се насладиш на улични музиканти и художници, както и да се възползваш от услугите на вторите. Открих, че за тези хора няма възрастови ограничения и когато душата ти е музикална кутия, няма какво да те спре.

Ако си фен на The Beatles и икаш да се насладиш на малко улична музика, то една от задължителите спирки е Стената на Джон Ленън. Дълга е около 20 метра и се счита за Пражкия еквивалент на Берлинската стена. Разположена е в Мала страна и макар, че самият Джон Ленън никога не е посещавал Прага, стената е покрита с неговия лик, текстове от песните му и цитати. Независимо от опитите да бъде заличена през годините, днес тя е символ на победата, мира и любовта. Всеки желаещ има възможност да остави и нещо от себе си върху нея.

Време за отдих

Неизменна част от разходката в Прага са парковете, които са чудесен избор ако искаш да избягаш от шумотевицата на града. Те са просторни и добре поддържани.

Ние избрахме разходка до наблюдателната кула, която се намира на хълма Петрин. Тя е копие на Айфеловата кула в Париж и 299-те й стъпала могат да те отведат до върха й. Отгоре се разкрива разкошна гледка към града. По пътя към нея се минава през китни овошни дръвчета и просторна барокова градина, а непосредствено до самата кула има красив парк с рози. Ако нямаш сили и желание за разходка по хълма, до кулата можеш да стигнеш с въжената трамвайна линия, която е и една от атракциите в Прага.

Друг хубав избор за разходка е Пражкият зоопарк. Той предлага комфорт на посетителите и по-важното на животните. Разполага с огромна площ и е добре организиран. Разделен е на няколко части, предлага китни зелени алеи, пейки за отдих и няколко заведения.

Прага е град-вълшебство. Очарователна с криволичещите улички, разнообразната си архитектура, уютните заведения и многобройните възможности, тя може да накара всеки да се влюби в нея.

Словения е една от най-красивите страни, които съм посещавала. Тя е алпийска държава с високи снежни върхове и зелени планини. Пътувайки с колата, непрестанно се потапяхме в приказни пейзажи - сгушени къщурки, лазурно сини потоци, зелени поляни и подредени селца.

Посетихме това вълшебно място през май. Беше по-хладно и влажно спрямо времето в България, но все пак ако не се страхуваш да се понамокриш, мисля че е хубав период за ексурзия. Така успяваш да се насладиш на зелените пейзажи и да правиш по-дълги разходки без да издъхваш от жега.

Езерото Блед

Започвам моя разказ с небезизвестното езеро Блед (Bled). Това може би е най-популярната туристическа дестинация в страната и не случайно е така. Районът е изключително живописен, заобиколен е от планини и гори. Езерото е разположено до курортния град Блед. Имаш възможност да направиш разходка около цялото езеро, както и да наемеш лодка, с която да посетиш малкото островче в средата.

След като си стигнеш до езерото то следващата задължителна спирка е средновековният замък Блед. Той се издига над северния бряг на езерото, на върха на 130 метрова скала. От там се откриват красиви гледки към езерото и Алпите.

Замъкът Блед е един от най-старите в Словения, известен преди всичко с това, че в по-късен етап е бил резиденция на Йосип Броз Тито (югославски комунистически деец). Поради тази причина замъкът е превърнат в музей с постоянна експозиция, разкаваща неговата история. За мен беше малко разочароващо, тъй като имах други очаквания за вътрешността му, но така става като не се образоваш предварително. :)

Езерото Бохини

В близост до Блед се намира друго красиво езеро - Бохини (Bohinj). Разположено е в пределите на Национален парк "Триглав" и благодарение на това е запазило природата си непокътната. Една от най-големите атракции до него е църкавата "Св. Йоан Кръстител", а за мен по-голямата атракция беше старинния каменен мост, който те отвежда до нея.

Столицата Любляна

Следващата ни дестинация беше столицата Любляна (Ljubljana). Тя се намира на около 54 км от Блед. Пътят минава предимно по магистрала и не се усеща, а и гледките наоколо допринасят за това. В Любляна прекрахме няколко часа. Разходихме се в централната част покрай река Любляница и се насладихме на красотата на града, заобиколени от красивите и разноцветни барокови сгради. Окрихме едно малко заведение с традиционна кухня, хапнахме си вкусна храна и се отправихме към следващите набелязани места.

Кранска Гора

Прекрахме своите вечери в красивия курорт Кранска Гора (Kranjska Gora), който се разполага на около 84 км от столицата Любляна. Той е най-популярната дестинация за зимни спортове в Словения, а през останалата част от годината е притегателен с хубавата си природа. В близост до него са разположени магичното езеро Ясна (Jasna) и алпийският проход Вършич (Vršič) с надморска височина от 1611 метра.
Езерото Ясна има огледална повърхност и е заобиколено от вълшебни пейзажи. Спокойно можеш да прекараш часове там, наслаждавайки се на покоя и свежия въздух.

Пещерата Постойна

Последните две места, които успяхме да посетим в Словения са пещерата Постойна (Postojna jama) и замъка Предяма (Predjama). Споделям, че пещерата беше голяма изненада за мен. Впечатлих се от добрата организация за влизането в нея, както и големината и простора й.
Пещера Постойна е дълга над 20 км и е дълбока около 150 м, а туристическият маршрут надхвърля 5 км. Влизането в нея започва с настаняването в пещерния превоз, а именно влакче, с което пътешествието трае около 20 минути. Трудно ми е да опиша как се дивях на залите, през които минавахме и как те ту бяха твърде близо и ниски, ту се отдалечаваха и очароваха с красиви образувания. След впечатляващото начало се срещнахме с екскурзовода, който ни запозна по-подробно със заобикалящите гледки и ни преведе през различните зали. През цялата пещера минава бетонна пътека, която позволява свободното движение в нея. Туристите имат достъп до няколко зали, всяка с име наподобяващо съдържанието й и уникална по своему с големината и броя на образуванията си.

Замъкът Предияма

Predijama

Последната ни среща с тази красива страна беше със замъка Предяма. Той е сред най-красивите ренесансови замъци в Словенияи е се намира в непосредствена близост до пещера Постойна. Има възможност да закупиш комбиниран билет за двете места, от която ние се възползвахме.
Името на замъка се дължи на забележителното му местоположение - извисява се над една 127 метрова скала пред голяма пещера. Бил е собственост на рицаря Еразъм, познат като словенския Робин Худ. Историята на замъка е завладяваща, като най-голямото му предимство е било това, че във времето винаги е бил добро убежище и е защитавал своите обитатели, макар и на пръв поглед да е бил студен, неприветлив и влажен.

В заключение ще споделя, че Словения е един прекрасен малък райски кът на земята. С удовoлствие ще се върна там, за да опозная и другите й красиви страни.

Днес ще споделя три красиви дестинации в България. С моя приятел ги обиколихме в рамките на четири дни, но ако имаш възможност да отделиш повече време, би било чудесно.

Краткото ни шътешествие, което се случи точно преди година, обхващаше полите на две хубави планини - Пирин и Родопи. Първата дестинация беше Мелник - мое любимо място. А и как да не ми е - с това хубаво вино...

Мелник е най-малкият град в България, а е събрал толкова много магия в себе си. Скрит е между скали със спиращи дъха пейзажи, има малко на брой, но чаровни калдъръмени улички, уютни механи и още, и още... В този град отиваш, когато си влюбен, за да се влюбиш още повече - в човека до теб, в мястото, в пейзажа, в живота - каквото си избереш.

Задължително в Мелник е да положиш малко усилия и да се покориш хълмчето над крепостта. Заслужава си да изпиеш чаша хубаво червено вино, усмихнат от веселите истории и опиянен от заобикалящата гледка.

След красивите гледки и приятни отдих се спускаш право в уютната прегръдка на някоя малка механа - обещавам, че няма да се разочароваш от храната, отношението и разбира се... виното.

На другия ден зареждаш с порция вкусни мекици и с нови сили поемаш по другата пътека нагоре. Тя води към обновения храм "Света Зона", който е част от някогашния манастир Св. Богородица Спилеотиса.

Разходката е в рамките на километър и отгоре се открива навероятна гледка към Мелнишките пирамиди.

Следващата дестинация от нашето пътешествие беше Лещен. Пътят дотам, преминаващ през Пирин и Родопи, е вълнуващ, живописен и страшно красив.

Самото селце, освен със запазената си архитектура, те омагьосва и с приказните си гледки. Имаш възможност да се насладиш на необятния простор, който те обгръща, накъдето и да се обърнеш.

Селото те пренася в една друга епоха с тесни калдъръмени улички и много спокойствие. Ние улучихме топъл, слънчев ден и наоколо кипеше живот.

В последния си свободен ден отидохме до с. Ковачевица. Селото е разположено по-високо в планината, само на няколко километра от Лещен.

Тук имаше предимно местни жители, докато в Лещен беше пълно с туристи. Мясото е заобиколено от красиви пейзажи, притежава запазена старовремска архитектура и разбра се чист въздух.

Усетих спокойствие и безвремие, съвсем различно от лудото ежедневие, в което неуморно препускам. Нямаше как да не забележа обаче, че хората, които срещнахме изглеждаха уморени, угрижени и в абсолютен контраст със заобикалящата обстановка. Тъжно ми стана, че толкова много красиви места в България пустеят, а малкото останали хора там не се чувстват добре поради една или друга причина.

Все пак това са други теми за други разкази. Моят беше за вдъхновението и вълнението, което хубавата ни природа предизвиква всеки път в моето сърце. С оглед на идващата топла пролет, ще приключа историята си с призив да посетиш тези места, ако все още не си. И ако се притесняваш, че може да са малко далеч, то с ръка на сърцето казвам, че си заслужават всеки пропътуван километър.

Когато самотата среща своя изгрев на ръба на една скала.

Има необяснима притегателна сила във всеки бряг. Може би го усещам така, защото не съм родена до морето, но чувстовото там винаги се асоциира с бягство от реалността. Неслучайно можеш да се сблъскаш с толкова хубави разсмисли по тази тема. Морето определено те предразполага да се поспреш, да му се полюбуваш, да съзерцаваш и да се откъснеш в своите си мисли, да си починеш малко и да се усмихнеш.

Нашето пътешествие бързо го решихме - организирахме се малко и хайде към морето! Нощувахме в Каварна, защото локацията беше удобна спрямо набелязаните места. Стори ми се тъжно градче, беше доста пусто, което предполагам се дължеше на факта, че сезонът не беше започнал.

Първата набелязана дестинация беше Дуранкулак - последното село на Българското Черноморие преди северната граница. Задължително вметвам, че пътят по тези места е уникален и завладяващ - безкрайни зелени полета, огромен вятърен парк и разбира се... море :)

Месността около Дуранкулак е защитена зона, красиво е и изключително приятно за разходка. Вървяхме по малък черен път - от едната ни страна езерото с неговите папури, тревички и зеленина, а от другата ни пясъчните дюни - чуден контраст. Прелитаха ята птици, тревичките шумуляха, насекомите жужаха... Прокрадна се едно усещане за малък свят, който е така необезпокояван и мирен.

Като се наситихме на тази чуднотия продължихме със своя път към Езерец, а там приятно се изненадахме. Това е едно местенце, никак популярно и съответно почти недокоснато от човешка ръка. Много красиво, диво, запазило природата и очарованието си. Който обича да къмпингува ще оцени високо месността.

Следващата дестинация беше не толкова безизвестното Тюленово. Имахме голямо желание да отидем, бяхме виждали не малко снимки. Дори и преди старта на летния сезон имаше доста туристи и предполагам, че лятото е все така. Разбира се това не попречи на разходката и усещанията. Страховито беше чувството, вървейки и наблюдавайки силата, с която се разбиваха вълните. Арката беше толкова необяснима, вдъхновяваща, красива и по някакъв начин чаровно зловеща.

Мисля си, че по изгрев това място ще е особено вълнуващо. Оставям си тази мисъл тук с надеждата, че ще имам възможност да го посетя отново.

Продължихме със своето пътешествие към Шабла. Там се намира фарът на нос Шабла, който е най-високият и старият в България. Полюбувахме се малко на околността и се отправихме към заветната си цел - плажа. Смело вписвам, че оставих част от сърцето си по тамошните плажове. Широки ивици, зеленина, скалички, дивотия - какво повече му трябва на човек. Излишно е да подчертвам, че непременно ще посетя отново.

Последната ни спирка в тези 4 прекрасни дни беше археологически резерват "Яйлата", който се намира близо до Камен бряг. Нямахме идея какво ни очаква, само се надявахме да не ни коста много време, тъй като доста бяхме напреднали в деня. Споделям, че пристигайки на мястото и виждайки околността е трудно да си представиш какво точно те очаква.

Минахме входа и продължихме по пътека, която водеше до нещо като тераса. Стигайки до нея - изненада! Гледката спираше дъха. Обиколихме резервата, беше доста приятна разходка - видяхме пещерните домове и се полюбувахме за последно на силата на морето.

България е пълна с прекрасни кътчета. Пътувай смело, споделяй видяното и пази красотата й.