Калдъръмени дни

Днес ще споделя три красиви дестинации в България. С моя приятел ги обиколихме в рамките на четири дни, но ако имаш възможност да отделиш повече време, би било чудесно.

Краткото ни шътешествие, което се случи точно преди година, обхващаше полите на две хубави планини - Пирин и Родопи. Първата дестинация беше Мелник - мое любимо място. А и как да не ми е - с това хубаво вино...

Мелник е най-малкият град в България, а е събрал толкова много магия в себе си. Скрит е между скали със спиращи дъха пейзажи, има малко на брой, но чаровни калдъръмени улички, уютни механи и още, и още... В този град отиваш, когато си влюбен, за да се влюбиш още повече - в човека до теб, в мястото, в пейзажа, в живота - каквото си избереш.

Задължително в Мелник е да положиш малко усилия и да се покориш хълмчето над крепостта. Заслужава си да изпиеш чаша хубаво червено вино, усмихнат от веселите истории и опиянен от заобикалящата гледка.

След красивите гледки и приятни отдих се спускаш право в уютната прегръдка на някоя малка механа - обещавам, че няма да се разочароваш от храната, отношението и разбира се... виното.

На другия ден зареждаш с порция вкусни мекици и с нови сили поемаш по другата пътека нагоре. Тя води към обновения храм "Света Зона", който е част от някогашния манастир Св. Богородица Спилеотиса.

Разходката е в рамките на километър и отгоре се открива навероятна гледка към Мелнишките пирамиди.

Следващата дестинация от нашето пътешествие беше Лещен. Пътят дотам, преминаващ през Пирин и Родопи, е вълнуващ, живописен и страшно красив.

Самото селце, освен със запазената си архитектура, те омагьосва и с приказните си гледки. Имаш възможност да се насладиш на необятния простор, който те обгръща, накъдето и да се обърнеш.

Селото те пренася в една друга епоха с тесни калдъръмени улички и много спокойствие. Ние улучихме топъл, слънчев ден и наоколо кипеше живот.

В последния си свободен ден отидохме до с. Ковачевица. Селото е разположено по-високо в планината, само на няколко километра от Лещен.

Тук имаше предимно местни жители, докато в Лещен беше пълно с туристи. Мясото е заобиколено от красиви пейзажи, притежава запазена старовремска архитектура и разбра се чист въздух.

Усетих спокойствие и безвремие, съвсем различно от лудото ежедневие, в което неуморно препускам. Нямаше как да не забележа обаче, че хората, които срещнахме изглеждаха уморени, угрижени и в абсолютен контраст със заобикалящата обстановка. Тъжно ми стана, че толкова много красиви места в България пустеят, а малкото останали хора там не се чувстват добре поради една или друга причина.

Все пак това са други теми за други разкази. Моят беше за вдъхновението и вълнението, което хубавата ни природа предизвиква всеки път в моето сърце. С оглед на идващата топла пролет, ще приключа историята си с призив да посетиш тези места, ако все още не си. И ако се притесняваш, че може да са малко далеч, то с ръка на сърцето казвам, че си заслужават всеки пропътуван километър.